Качество на въздуха: AQI, фини прахови частици и здраве

Качеството на въздуха е тема, която засяга всеки жител на България — от столицата до малките градове. Замърсяването с фини прахови частици и озон има доказано отрицателно въздействие върху здравето, а разбирането на основните показатели ви помага да вземете по-добри решения за ежедневието си.

Какво е индексът AQI

AQI (Air Quality Index) е стандартизирана скала, която превръща сложните данни за замърсяването в лесно разбираемо число. Стойности от 0 до 50 означават добро качество на въздуха — безопасно за всички. Между 51 и 100 качеството е умерено — особено чувствителни хора може да почувстват леко дразнене. Стойности от 101 до 150 са нездравословни за рискови групи, включително деца, възрастни и хора с астма. Над 150 въздухът е нездравословен за всички, а при стойности над 200 се говори за много нездравословно или опасно качество. В България AQI се изчислява по европейската методика, която отчита концентрациите на PM2.5, PM10, озон, азотен диоксид и серен диоксид.

Фини прахови частици: PM2.5 и PM10

PM10 обхваща частици с диаметър до 10 микрометра — прах, полен, строителен прах и частици от износване на гуми. Те дразнят дихателните пътища и могат да влошат състоянието при бронхит и астма. PM2.5 са много по-фини — под 2,5 микрометра — и представляват по-сериозен здравен риск, защото проникват дълбоко в белите дробове и навлизат в кръвообращението. Дългосрочната експозиция на PM2.5 е свързана с повишен риск от сърдечносъдови заболявания, белодробен рак и намалена продължителност на живота. Световната здравна организация препоръчва средноденонощна концентрация на PM2.5 да не надвишава 15 мкг/м³, но в България тази граница редовно се превишава.

Озон и други замърсители

Приземният озон е вторичен замърсител — не се отделя директно, а се образува при химическа реакция между азотни оксиди и летливи органични съединения под въздействието на слънчевата светлина. Затова озонът е проблем предимно през лятото в следобедните часове. В Тракийската низина и по Черноморието концентрациите могат да достигнат нездравословни нива в горещи юлски и августовски дни. Азотният диоксид идва основно от автомобилния транспорт и е особено висок в трафикираните центрове на София, Пловдив и Варна. Серният диоксид е свързан с промишлени източници и топлоелектрически централи.

Замърсяването в България: зимен смог и летен озон

Зимният смог е най-сериозният проблем с качеството на въздуха в България. От ноември до март горенето на дърва и въглища за отопление създава гъст слой от фини частици в градовете. София е особено засегната заради котловинния си релеф — студеният въздух се задържа в ниските части на града и замърсителите се натрупват. Районите Красна поляна, Надежда и Връбница редовно отчитат стойности на PM2.5, които са три до пет пъти над нормата. Пловдив, Видин, Плевен и Стара Загора също изпитват подобни проблеми. През лятото ситуацията се подобрява, но на преден план излиза озонът — особено в дни с температури над 33 °C и слаб вятър.

Здравни препоръки при замърсен въздух

Когато AQI надмине 100, ограничете продължителните физически дейности на открито. Бягането, колоезденето и другите аеробни упражнения увеличават дишането и съответно количеството вдишани замърсители. При AQI над 150 е препоръчително да останете на закрито и да затворите прозорците. Ако имате пречиствател на въздуха, включете го на максимална мощност. Хората с астма трябва да носят инхалатора си и да следят симптомите внимателно. При стойности над 200 излизайте навън само при необходимост и използвайте маска от тип FFP2 или по-висок клас. Проветрявайте жилището рано сутрин или късно вечер, когато концентрациите обикновено са по-ниски.

Как да намалим лична експозиция

Избягвайте натоварени булеварди и кръстовища — концентрацията на замърсители е най-висока до 50 метра от пътното платно. Ако карате велосипед, изберете маршрути през паркове и странични улици. В дните с висок AQI пренасочете тренировките към закрити помещения — фитнес зала или вкъщи. Домашните растения допринасят, макар и ограничено, за филтрирането на въздуха — сансевиерия и епипремнум са сред най-ефективните видове. При готвене на газ винаги включвайте аспиратора, тъй като газовите котлони отделят азотен диоксид.

Следете качеството на въздуха ежедневно

Проверката на AQI трябва да стане толкова естествена, колкото и проверката на прогнозата за дъжд. Изпълнителната агенция по околна среда поддържа мрежа от измервателни станции в цялата страна, а данните са достъпни в реално време. Включването на тази информация в планирането на деня — кога да проветрите, кога да тренирате навън, какъв маршрут да изберете — може значително да намали негативното въздействие върху здравето ви.