Горещини и здраве: как да се предпазим

Горещите вълни са сред най-сериозните метеорологични заплахи за здравето в България. С повишаването на средните температури през последните десетилетия екстремните горещини стават по-чести, по-продължителни и по-интензивни. Правилната подготовка и познаването на рисковете могат да предотвратят тежки здравословни проблеми.

Какво представлява гореща вълна

Горещата вълна се определя като период от поне три последователни дни, в които максималната температура надхвърля с 5 или повече градуса средната за сезона. В България това обикновено означава температури над 35–38 градуса в равнинните райони. Горещите вълни се причиняват от устойчиви антициклони, които блокират движението на атмосферните фронтове и позволяват на въздуха да се загрява непрекъснато. Особено опасни са ситуациите, когато нощните температури не падат под 22–25 градуса, тъй като тялото не може да се възстанови от дневната жега.

Рискови групи

Най-уязвими при горещини са възрастните хора над 65 години, чиято терморегулация е отслабена. Малките деца до 4-годишна възраст също са в повишен риск, защото телата им се загряват три до пет пъти по-бързо от възрастните. Хора с хронични заболявания — сърдечносъдови, белодробни, бъбречни и диабет — са особено застрашени. Работещите на открито (строители, земеделци, куриери) са изложени на продължително въздействие. В градовете ефектът на „топлинния остров" допълнително повишава температурата с 2–5 градуса спрямо околните райони поради бетона, асфалта и липсата на достатъчна растителност.

Топлинно изтощение и топлинен удар

Топлинното изтощение се проявява с обилно изпотяване, слабост, замайване, гадене и главоболие. Температурата на тялото се повишава до 38–40 градуса. При тези симптоми преместете засегнатия на хладно място, дайте му вода и охладете тялото с мокри кърпи. Ако не се лекува, може да прерасне в топлинен удар — животозастрашаващо състояние, при което телесната температура надхвърля 40 градуса, изпотяването спира и се появяват объркване, гърчове и загуба на съзнание. Топлинният удар изисква незабавна спешна помощ — обадете се на 112 и охлаждайте тялото с всички налични средства.

Исторически горещини в България

Абсолютният температурен рекорд на България е 45,2 градуса, измерен в Садово на 5 август 1916 година. Последните десетилетия донесоха множество екстремни горещини. Лятото на 2007 година беше едно от най-горещите в историята с температури над 40 градуса в продължение на повече от две седмици в Тракийската низина. През 2012, 2015 и 2017 година също бяха регистрирани продължителни горещи вълни. Тенденцията е ясна — средната лятна температура в България се е повишила с около 1,5 градуса спрямо средата на двадесети век, а броят на дните с температура над 35 градуса нараства.

Как да се предпазим

Избягвайте директното слънце между 11:00 и 17:00 часа — това е периодът с най-силна слънчева радиация. Пийте минимум 2–3 литра вода дневно, дори ако не изпитвате жажда, защото при горещини тялото губи течности преди да усети нуждата. Избягвайте алкохол и кафе, които имат дехидратиращ ефект. Носете леки, светли и свободни дрехи от естествени материали. Използвайте слънцезащитен крем, шапка и слънчеви очила. Яжте леки храни — плодове, зеленчуци, салати. Охлаждайте дома си чрез засенчване на прозорците и проветрявайте рано сутрин и късно вечер, когато въздухът е по-хладен.

Действия при оранжев и червен код

Когато НИМХ обяви оранжев код за горещини (температури над 38–40 градуса), ограничете физическата активност на открито и проверявайте редовно възрастни съседи или роднини, живеещи сами. При червен код (над 40–42 градуса) оставайте на закрито с климатизация или вентилатор, пийте вода на всеки 15–20 минути и не предприемайте пътувания, освен ако не е абсолютно необходимо. Общините обикновено разкриват климатизирани зали за хора без климатик. Следете информацията от НИМХ и Регионалната здравна инспекция за актуални препоръки.